Климакс и риск? / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Върнах се към темата и виждам, че улисана в проблемите на другите съм пропуснала да ви информирам как стоят нещата при мен. След направените консултации за около месец нещата бяха наред докато не прокървих отново. И тук нещата се усложниха - лекарят направил абразиото настояваше за отстраняване на матката и яйчниците, наблюдаващия ме гинеколог се колебаеше, а д-р Славчев от МД ми предписа хормонозаместваща терапия с Климен. Реших да пробвам с ХЗТ. И вече четири месеца имам нормален цикъл, но съм в непрекъснат страх дали ХЗТ няма да повлиае в посока малигнизиране на полипа. Непрекъснато задавам този въпрос, но отговор за сега нямам. Сама намерих статия по въпроса. Ето я и нея:
Ролята на хормонозаместителната терапия (ХЗТ) във формирането на ендометриални полипи The role of hormone replacement therapy (HRT) in endometrial polyp formation

S. Ogut, A. Sargin, S. Kelekci, H. Adtan, O. L. Tapisit, L. Mollamahmutogu; Maturtas, 50( 2005):231-236

Резюме

Проучването има за цел да оцени ефекта върху формирането на ендометриални полипи на използваните при различни режими на хормонозаместителна терапия (ХЗТ) препарати, в зависимост от типа и дозата на съдържащите се в тях естрогенни и гестагенни компоненти. Чрез множествен регресионен анализ е установено, че типът ХЗТ, късната менопауза и затлъстяването увеличават риска от образуване на ендометриални полипи (ЕП). Препаратите, съдържащи гестаген с висока антиестрогенна активност, могат да играят важна превантивна роля срещу възникването на ендометриална патология.

Въведение

Ендометриалните полипи (ЕП) са чест проблем при постменопаузални жени с оплаквания от генитално кървене. Хормоналните фактори най-вероятно играят съществена роля в патогенезата им. ХЗТ с или без гестаген, както и адювантната терапия с tamoxifen, на базата на агонистичен естрогенен ефект, се асоциират с развитието на ЕП или стимулирането на съществуващи такива. Проследявайки постменопаузални пациентки, третирани с различни ХЗТ протоколи, е отчетен по-висок процент ендометриални полипи в отделни групи в зависимост от типа и дозата на естрогенните и гестегенните компоненти в използваните препарати.

Материали и методи

В проведеното проспективно рандомизирано двойно-сляпо проучване от 2685 постменопаузални пациентки, 375 (13,9%) са отговорили на предварително зададените критерии:

да са изминали повече от 12 месеца от последната спонтанна менструация на пациентките и те да не са получавали до този момент ХЗТ;
да нямат подлежаща хипертония, захарен диабет или друго системно заболяване;
да нямат установена чрез вагинална ултрасонография ендометриална патология; дебелината на ендометриума им да е по-малка от 5mm и да нямат суспектни за полипи и субмукозни лейомиоми промени.
Приложената перорално ХЗТ цели основно контрол на климактеричните симптоми. Възраст, BMI, хипертония, захарен диабет, нулипаритет и късна менопауза също са оценени.

На случаен принцип пациентките са разделени на три еднакво големи групи, на всяка от които е назначен различен режим на ХЗТ. Първите 125 жени са получили Premelle 2.5mg (Wyeth) (0.625 mg конюгиран estrogen + 2.5 mg medroxуprogesterone). Втората група пациентки са получили Kliogest (Novo Nordisk) (2 mg estrаdiol + 1 mg norethisterone), а последните 125 жени Livial (Orgаnon) (2.5 mg tibolone). ХЗТ е назначена минимум за 36 месеца без прекъсване. След 18 месеца пациентките са били подложени на хистероскопия, повтаряна в последствие на всеки 6 месеца до края на третата година за откриване на съществуващи или рецидивиращи ендометриални полипи.

Получените резултати са анализирани чрез статистическия пакет SPSS (Statistical Package for Social Science).

Резултати

375-те пациентки са изпълнили програмата на проучването. Между трите групи жени не са установени статистически значими различия по отношение на демографските показатели, здравните навици и рискови фактори за формирането на ЕП. Чрез множествен регресионен анализ е установено, че типът ХЗТ, късната менопауза и затлъстяването увеличават честотата на формиране на ЕП.

Общо 17 (4,53%) ендометриални полипа са диагностицирани чрез хистероскопия в трите групи. В първата група – 5 полипа, във втората - 10 и в третата - 3. Статистически значима разлика е установена между І-ва и ІІ-ра и между ІІ-ра и ІІІ-та групи (P ? 0.05), но не и между І-ва и ІІІ-та групи (P ? 0.05). 82,3 % от полипите са открити при третата и четвъртата хистероскопия, което кореспондира с 30-ти и 36-ти месец от началото на ХЗТ (вж. Таблица 1).

Таблица 1. Брой на ендометриалните полипи, открити чрез хистероскопия

Първа хистероскопия 18 месеца Втора хистероскопия 24 месеца Трета хистероскопия 30 месеца Четвърта хистероскопия 36 месеца общо
І-ва гр.(n=125) 1/125 - 1/125 3/125 5/125(4%)
ІІ-ра гр.(n=125) - 2/125 3/125 5/125 10/125(8%)
ІІІ-та гр.(n=125) - - 1/125 1/125 2/125(1,6%)

*І-ва група: Premelle 2.5mg; ІІ-ра група: Kliogest, ІІІ-та група: Tibolone.
*P <0.05 за І-ва и ІІ-ра групи ; P < 0.05 за ІІ-ра и ІІІ-та групи; P > 0.05-за І-ва и ІІІ-та група.

Рецидивиращи ендометриални полипи са отчетени при 4 (23,5%) пациентки: един в І-ва и три във ІІ-ра група. В първа група установеният един ендометриален полип е рецидивирал 18 месеца след извършената полипектомията. Във ІІ-ра група рецидив е установен 12 месеца след полипектомията в два от случаите и 6 месеца след полипектомията в един от случаите. Нe е установена сигнификантна разлика по отношение на рецидивите между двете групи (Таблица 2).

Таблица 2. Брой пациентки с рецидивиращи ендометриалните полипи

Първа хистероскопия 18 месеца Втора хистероскопия 24 месеца Трета хистероскопия 30 месеца Четвърта хистероскопия 36 месеца общо
І-ва гр.(n=125) - - - 1/125 1/125(0,8%)
ІІ-ра гр.(n=125) - - 1/125 2/125 3/125(2,4%)
ІІІ-та гр.(n=125) - - - - 0(0%)

*І-ва група: Premelle 2.5mg; ІІ-ра група: Kliogest, ІІІ-та група: Tibolone.
*P > 0.05 за всички групи.

Хистологични данни за малигненост в първичните и рецидивиращите полипи не е открита. От всички 17 полипа, 11 (64,7%) са определени като атрофични, 5 (29,4%) като функционални и 1 (5,8%) – обикновена хиперплазия без атипия.

Обсъждане

Ендометриалните полипи, според някои автори, са междинен стадий между простата хиперплазия и ендометриалния рак. Други вярват, че ЕП представляват локална пролиферация на базалния ендометриум и могат хистологично да са идентични с околния ендометриум (функционален тип) или да съдържат стромална хиперплазия от всички типове (обикновена, сложна, атипична), рядко инвазивен карцином, произхождащ първично от полипа, или, по-често, вторично от лезионната тъкан около него.

Хормоналните фактори, особено хиперестрогенията, вероятно играят важна роля в патогенезата на ЕП. Късната менопауза, наднорменото тегло, продължителната терапия с tamoxifen, ХЗТ с по-високи дози неопозиран естроген, са идентифицирани като рискови фактори за формирането на ЕП. Увеличената ароматизация на ендогенните андрогени в естрогени в периферната мастна тъкан при затлъстяване, води до хиперестрогения. Късната менопауза, обуславяща пролонгирана експозиция на ендометриума на естрогени, в комбинация със затлъстяване, повишават значително риска от ендометриална патология. ХЗТ и терапията с tamoxifen при постменопаузални жени могат да създадат хормонална среда с нива на неопозиран естроген, подобна на тази при перименопаузални жени.

Резултатите от настоящото проучване подкрепят данните, получени от други изследвания, според които продължителната ХЗТ може да индуцира формиране на ЕП и това зависи от силата на антиестрогенния ефект на гестагенния компонент в използвания препарат.

Вероятно с това се обяснява по-големия брой ЕП във ІІ-ра и І-ва групи спрямо ІІІ-та:

(1)Medroxyprogesterone и norethisterone, които са гестатенните компоненти на препаратите, използвани в І-ва и ІІ-ра група пациентки, са базирани на С-21 стероиди с ниска андрогенна и антиестрогенна активност.

(2)Tibolone, използван в ІІІ-та група жени, е синтетичен анаболен стероид, дериват на С-19 нортестостерона, и има по-голям антиестрогенен ефект, в сравнение с другите два препарата .

(3)По-високото ниво на естрогена, в комбинация със слабия гестаген в препарата, използван във втора група, вероятно увеличават риска от развитие на ЕП.

(4)Предполага се, че индивидуално повишената активност на хормоналните рецептори и чувствителност на ендометриума, могат да потенцират стимулираната от естрогена ендометриална пролиферация и полипообразуване.

Съобщаваната в различните проучвания малигненост на полипите се движи между 0,5 и 1,5%. В конкретното проучване малигненост не е установена хистологично.

В заключение, релативно високите нива на неопозирани естрогени в циркулацията могат да иницират формиране на ендометриални полипи. Препаратите, съдържащи гестаген с висока антиестрогенна активност, могат да играят превантивна роля срещу този процес.

Материалът е подготвен от
д-р В. Янева, клиничен ординатор
АГ клиника при УМБАЛ „Св. Анна” – София
(постъпила април 2005 г.)

След седмица съм на контролен преглед и ще направя по-пълни изследвания.
Тогава ще пиша пак дали има някакво движение и дали не съм променила решението си относно операцията.